Слънчевият път
Хоризонтът се бе нажежил до червено, заради залеза на Слънцето. Високите облаци сякаш се бяха запалили. Очертаваха се страховитите силуети на далечните зъбери, които пробождаха огнения небосвод. Наблизо пък се виждаха реки, пронизващи степта, на което иначе се бе образувало ледено езеро. Младеж, който бе студент, търсещ усамотение, бе решил да тръгне по пътя на Слънцето и да се качи нависоко. Наслаждаваше се на последните минути от деня, но и се притесняваше от пурпурния залез. Беше сигурен, че на следващия ден го чакаше вятър. Той даже стигаше по-далеч в мислите си: "Днешният залез е огледало на нас самите. Ние обичаме огъня, подхранваме се от кръвопролитията и убиваме за удоволствие. Скоро светилото ще угасне и ще остане само тъмнина и гробна тишина". Беше наясно с това, което го очаква. Но защо изобщо тръгваше на дълъг път, след като знае, че надали ще стигне до възвишенията, които се виждаха от десетки мили? Младият човек не се колебаеше и пое по пътя си. Погледът му...