Armaga's World

9.10.2013 Леденият дъх на зимата бе обледил проклетите площади. Ужасна прокоба се усещаше във въздуха, обладан от милиони снежинки, които падаха хаотично на изтърканите павета. Много хора се бяха събрали в този зловещ миг, в който изглеждаше, че няма изход от заформилия се ад. Събралото се множество не усещаше смразяващата прегръдка, която за секунди може да вкочаняса човек, а напротив – сякаш се бяха събрали около лагерен огън, който обгаряше с огнените си пламъци техните вледенени тела. Обстановката бе нажежена до червено и много от участниците в бунта бяха наясно, че са изгубили всичко и това ги правеше като стоманен юмрук, готов да избие зъбите на нимфата на властта, която с изкусителния си глас се мъчеше да всее смут сред въстаниците. Огнян и Пламен бяха младежи, които независимо, че нямаха понятие от политика, знаеха, че България е легнала в ковчег, на който всичките му орнаменти бяха откраднати. Те таяха капчица надежда, че той все още не е закован и не е хвърлен в безднат...

5.10.2013 Има една универсална и необяснима сила, която прозира от всеки ъгъл, пробива щитове и обсебва души. Много от нас са усещали унищожителните ѝ пориви, които са способни да съборят и най-масивната стена. Всеки се мъчи да я обясни, но никога не се постига удовлетворителен резултат. Защо това, за което са изписани милиони творби и се провеждат всякакви изследвания – все още не ни е известно до край, и ние не можем да си обясним. Ох, любов проклета, защо си толкова вироглава? Защо си толкова нахална и ни караш да се влюбваме, а след това ни караш да плачем горчиво, че сме били подчинени на теб? Ти причини хиляди страдания на хората. Извинявай, бъркам се. Твоята сянка причинява бедите, в които ние с живите сърца сме попаднали в нея. А ние хората сме толкова нищожни, една невидима прашинка във Вселената, която си мисли, че е от съвършен материал, а всъщност не сме направили нищо друго от това да унищожим един девствен свят. Не, ние хората, на които ни е в кръвта да обичаме, няка...

01.07.2013 Прекрасна неделна вечер. Небето беше кристално чисто. Слънцето току-що беше залязло. От източния хоризонт, съвсем плахо се показваше Луната. Отидох на брега на морето да наблюдавам магнетичния лунен изгрев. В началото едва отличавах силуета ѝ. Постепенно обаче забелязах нейния мътночервен цвят, който излъчваше някакъв особен меланхолизъм. Луната постепенно вървеше по прекрасния небосвод, който все повече потъмняваше и виолетовите ѝ багри се претопиха в особен синкав цвят, граничещ с черното. Цветовете на студеното светило се преливаха. Придоби мек оранжев цвят, който излъчваше особен чар. Не усещах как се изнизваше времето, но небето не искаше да потъмнее. Видях по морето да се образува прекрасна жълтеникава лунна пътека, която завладя погледа ми. Съзерцавах нежния пейзаж, излъчващ вълшебна енергия. Луната се разсънваше и успя да съблече червената си пижама. На нейно място се премени с прекрасна бяла рокля. Наистина засия прелестно. Очите ми бяха привлечени от нейни...

15.05.2013 В суровия, но красив свят на Ктулу, дните се изнизваха един след друг. Самотните звезди осветяваха пустошта. В този безжизнен свят, имаше едно момче, което съзерцаваше божествената гледка във всеки един възможен миг. То не познаваше друго същество в това ледено измерение. Неговото любимо място беше брегът на замръзналото море. Всеки ден се намираше там, защото чувстваше, че отвъд замръзналите води е любовта. А той я жадуваше. Сърцето му не спираше да бие, защото вярваше, че любовта е постижима, независимо, че всяка нощ, то се вкаменяваше от студ. Измина дълъг период от време. За поредна сутрин то видя изгрева на оранжевата звезда. Обаче, този път имаше нещо различно ― веднага след това изгря и жълтата звезда. Момчето остана поразено от близостта на двете звезди. Виждаше ги как скоро ще се слеят. Образува се огромен жълто-бял лъч, който сякаш разсичаше небето на две. Небето беше по-красиво от всякога ― над западния хоризонт, където бяха звездите, освен тази линия, прил...

13.01.2013 Рано сутрин. Всичко е сковано от лед. Навярно, това е ледената зима. Тогава от западния хоризонт изгряваше звезда, която грееше със своя мек оранжев цвят. Тя оцвети пространството около нея в розово-синьо. Този цвят беше толкова нежен, толкова приятен. Земята беше замръзнала. Духаше вледеняващ бриз. В този мразовит свят нямаше жива душа. Единствено едно момче се беше озовало там. То дишаше ледения въздух. Любуваше се на магическата гледка. Не след дълго изгря втора звезда, жълта, която промени цветовете на небето. То придоби нежен светлосин цвят. Всичко беше толкова красиво! Това създание усети топлината от нейните магически лъчи. Толкова топли и толкова прекрасни. Чувстваше се омагьосан. Започна да се топи ледът. Пред него се разкри безкрайно ледено море. С напредването на деня, облаци закриха нежните космически лъчи. Те покриха небето в омайващ сиво- оранжев цвят. Тогава морето изглеждаше прекрасно. Гледката беше толкова романтична! Отвъд морето беше люб...