Armaga's World

9.10.2013 Леденият дъх на зимата бе обледил проклетите площади. Ужасна прокоба се усещаше във въздуха, обладан от милиони снежинки, които падаха хаотично на изтърканите павета. Много хора се бяха събрали в този зловещ миг, в който изглеждаше, че няма изход от заформилия се ад. Събралото се множество не усещаше смразяващата прегръдка, която за секунди може да вкочаняса човек, а напротив – сякаш се бяха събрали около лагерен огън, който обгаряше с огнените си пламъци техните вледенени тела. Обстановката бе нажежена до червено и много от участниците в бунта бяха наясно, че са изгубили всичко и това ги правеше като стоманен юмрук, готов да избие зъбите на нимфата на властта, която с изкусителния си глас се мъчеше да всее смут сред въстаниците. Огнян и Пламен бяха младежи, които независимо, че нямаха понятие от политика, знаеха, че България е легнала в ковчег, на който всичките му орнаменти бяха откраднати. Те таяха капчица надежда, че той все още не е закован и не е хвърлен в безднат...

5.10.2013 Има една универсална и необяснима сила, която прозира от всеки ъгъл, пробива щитове и обсебва души. Много от нас са усещали унищожителните ѝ пориви, които са способни да съборят и най-масивната стена. Всеки се мъчи да я обясни, но никога не се постига удовлетворителен резултат. Защо това, за което са изписани милиони творби и се провеждат всякакви изследвания – все още не ни е известно до край, и ние не можем да си обясним. Ох, любов проклета, защо си толкова вироглава? Защо си толкова нахална и ни караш да се влюбваме, а след това ни караш да плачем горчиво, че сме били подчинени на теб? Ти причини хиляди страдания на хората. Извинявай, бъркам се. Твоята сянка причинява бедите, в които ние с живите сърца сме попаднали в нея. А ние хората сме толкова нищожни, една невидима прашинка във Вселената, която си мисли, че е от съвършен материал, а всъщност не сме направили нищо друго от това да унищожим един девствен свят. Не, ние хората, на които ни е в кръвта да обичаме, няка...