На гости при душата ми
17.07.2015 Усмихнатото слънце ни огряваше с топлите си лъчи. Подухваше освежаващ умерен вятър. Горската поляна, която преминавахме, бе изпълнена с множество различни тревисти растения. С тях си играеха пеперуди, пчели и скакалци. Паяците пък използваха стъблата им, за да укрепят домовете си. Когато едно купесто облаче закри небесното светило, наум ми дойде една идея, която споделих с човека до мен: – Може ли да се хвана за ръката ти, да затворя очи и ти да ме водиш накъдето пожелаеш? – Естествено, че може – и тя ми се усмихна насреща. Без да се бавя, я хванах за ръката и затворих очи. След секунди, тя тръгна, а аз я последвах. Единствено усещах как вятърът ми развява косата. Колкото повече път изминавах, толкова по уверен ставах. Все повече се отпусках. Скоро забравих за ежедневните си проблеми и започнах да пътувам вътре в самия себе си. В началото се понесох в облаците. Виждах родния си град отвисоко с близката до нея огромна гора. После прелетях...